пооклюма

Речник на българския език

1. пооклюма — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пооклюма е производна форма на пооклюмам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пооклюма — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пооклюма е производна форма на пооклюмам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пооклюма — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пооклюма е производна форма на пооклюмам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).