поокастрило

Речник на българския език

1. поокастрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокастрило е производна форма на поокастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокастрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поокастрило е производна форма на поокастря (мин. деят. св. прич. ср. р.).