поокастрел

Речник на българския език

1. поокастрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокастрел е производна форма на поокастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокастрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поокастрел е производна форма на поокастря (мин. деят. несв. прич. м. р.).