поокапете

Речник на българския език

1. поокапете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поокапете е производна форма на поокапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поокапете — повелително наклонение, мн. ч.

поокапете е производна форма на поокапя (повелително наклонение, мн. ч.).