поокапела

Речник на българския език

1. поокапела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокапела е производна форма на поокапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокапела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поокапела е производна форма на поокапя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).