поокапала

Речник на българския език

1. поокапала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокапала е производна форма на поокапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокапала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поокапала е производна форма на поокапя (мин. деят. св. прич. ж. р.).