поокапа

Речник на българския език

1. поокапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поокапа е производна форма на поокапя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поокапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поокапа е производна форма на поокапя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).