поокаляше

Речник на българския език

1. поокаляше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поокаляше е производна форма на поокалям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поокаляше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поокаляше е производна форма на поокалям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).