поокаляхте

Речник на българския език

1. поокаляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поокаляхте е производна форма на поокалям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поокаляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поокаляхте е производна форма на поокалям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).