поозъртало

Речник на българския език

1. поозъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поозъртало е производна форма на поозъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поозъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поозъртало е производна форма на поозъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поозъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поозъртало е производна форма на поозъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поозъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поозъртало е производна форма на поозъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).