поозорил си

Речник на българския език

1. поозорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поозорил си е производна форма на поозоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поозорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поозорил си е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).