поозорил е

Речник на българския език

1. поозорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поозорил е е производна форма на поозоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поозорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поозорил е е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).