поозорило е

Речник на българския език

1. поозорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поозорило е е производна форма на поозоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поозорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поозорило е е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).