поозорило

Речник на българския език

1. поозорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поозорило е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поозорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поозорило е производна форма на поозоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).