поозорило
1.
поозорило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
поозорило
е производна форма
на поозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
поозорило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
поозорило
е производна форма
на поозоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).