поозорили

Речник на българския език

1. поозорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поозорили е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поозорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поозорили е производна форма на поозоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).