поозорила

Речник на българския език

1. поозорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поозорила е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поозорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поозорила е производна форма на поозоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).