поозорил
1.
поозорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поозорил
е производна форма
на поозоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поозорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поозорил
е производна форма
на поозоря (мин. деят. св. прич. м. р.).