поозорело

Речник на българския език

1. поозорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поозорело е производна форма на поозоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поозорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поозорело е производна форма на поозоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).