поозорели

Речник на българския език

1. поозорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поозорели е производна форма на поозоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поозорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поозорели е производна форма на поозоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).