поозорел

Речник на българския език

1. поозорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поозорел е производна форма на поозоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поозорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поозорел е производна форма на поозоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).