поогънеше

Речник на българския език

1. поогънеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поогънеше е производна форма на поогъна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поогънеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поогънеше е производна форма на поогъна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).