поогънало е

Речник на българския език

1. поогънало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поогънало е е производна форма на поогъна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поогънало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поогънало е е производна форма на поогъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).