поогънало

Речник на българския език

1. поогънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поогънало е производна форма на поогъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поогънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поогънало е производна форма на поогъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).