поогорчил е

Речник на българския език

1. поогорчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поогорчил е е производна форма на поогорча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поогорчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поогорчил е е производна форма на поогорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).