пооголял е

Речник на българския език

1. пооголял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооголял е е производна форма на пооголея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооголял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооголял е е производна форма на пооголея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).