пооголяло е

Речник на българския език

1. пооголяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооголяло е е производна форма на пооголея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооголяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооголяло е е производна форма на пооголея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).