пооглупял си

Речник на българския език

1. пооглупял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пооглупял си е производна форма на пооглупея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пооглупял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пооглупял си е производна форма на пооглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).