пооглупял

Речник на българския език

1. пооглупял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооглупял е производна форма на пооглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооглупял — мин. деят. св. прич. м. р.

пооглупял е производна форма на пооглупея (мин. деят. св. прич. м. р.).