поогладил

Речник на българския език

1. поогладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поогладил е производна форма на поогладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поогладил — мин. деят. св. прич. м. р.

поогладил е производна форма на поогладя (мин. деят. св. прич. м. р.).