поовладяло

Речник на българския език

1. поовладяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поовладяло е производна форма на поовладея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поовладяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поовладяло е производна форма на поовладея (мин. деят. св. прич. ср. р.).