поовладеело

Речник на българския език

1. поовладеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поовладеело е производна форма на поовладея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поовладеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поовладеело е производна форма на поовладея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).