поовладеел

Речник на българския език

1. поовладеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поовладеел е производна форма на поовладея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поовладеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поовладеел е производна форма на поовладея (мин. деят. несв. прич. м. р.).