пообяснил

Речник на българския език

1. пообяснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообяснил е производна форма на пообясня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообяснил — мин. деят. св. прич. м. р.

пообяснил е производна форма на пообясня (мин. деят. св. прич. м. р.).