пообършел

Речник на българския език

1. пообършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообършел е производна форма на пообърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пообършел е производна форма на пообърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).