пообщувал е

Речник на българския език

1. пообщувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообщувал е е производна форма на пообщувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообщувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообщувал е е производна форма на пообщувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пообщувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообщувал е е производна форма на пообщувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).