пообщувало

Речник на българския език

1. пообщувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообщувало е производна форма на пообщувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообщувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообщувало е производна форма на пообщувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообщувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пообщувало е производна форма на пообщувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пообщувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пообщувало е производна форма на пообщувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).