пообщувал

Речник на българския език

1. пообщувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообщувал е производна форма на пообщувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообщувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообщувал е производна форма на пообщувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пообщувал — мин. деят. св. прич. м. р.

пообщувал е производна форма на пообщувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пообщувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пообщувал е производна форма на пообщувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).