пообщува

Речник на българския език

1. пообщува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пообщува е производна форма на пообщувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пообщува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пообщува е производна форма на пообщувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пообщува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пообщува е производна форма на пообщувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).