пообтегнел

Речник на българския език

1. пообтегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообтегнел е производна форма на пообтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообтегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пообтегнел е производна форма на пообтегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).