пообсъдило

Речник на българския език

1. пообсъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообсъдило е производна форма на пообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообсъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пообсъдило е производна форма на пообсъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).