пообсъди

Речник на българския език

1. пообсъди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пообсъди е производна форма на пообсъдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пообсъди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пообсъди е производна форма на пообсъдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пообсъди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пообсъди е производна форма на пообсъдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пообсъди — повелително наклонение, ед. ч.

пообсъди е производна форма на пообсъдя (повелително наклонение, ед. ч.).