пообръщало си

Речник на българския език

1. пообръщало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообръщало си е производна форма на пообръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообръщало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообръщало си е производна форма на пообръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообръщало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пообръщало си е производна форма на пообръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).