пообръгвало

Речник на българския език

1. пообръгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообръгвало е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пообръгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пообръгвало е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пообръгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пообръгвало е производна форма на пообръгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пообръгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пообръгвало е производна форма на пообръгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).