пообръгвал

Речник на българския език

1. пообръгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообръгвал е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообръгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообръгвал е производна форма на пообръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пообръгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пообръгвал е производна форма на пообръгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пообръгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пообръгвал е производна форма на пообръгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).