пообработил е

Речник на българския език

1. пообработил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообработил е е производна форма на пообработя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообработил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообработил е е производна форма на пообработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).