пообработил

Речник на българския език

1. пообработил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пообработил е производна форма на пообработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пообработил — мин. деят. св. прич. м. р.

пообработил е производна форма на пообработя (мин. деят. св. прич. м. р.).