поободряло

Речник на българския език

1. поободряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поободряло е производна форма на поободря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поободряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поободряло е производна форма на поободря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).