поободрила

Речник на българския език

1. поободрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поободрила е производна форма на поободря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поободрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поободрила е производна форма на поободря (мин. деят. св. прич. ж. р.).