поободрил

Речник на българския език

1. поободрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поободрил е производна форма на поободря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поободрил — мин. деят. св. прич. м. р.

поободрил е производна форма на поободря (мин. деят. св. прич. м. р.).