пооблякъл

Речник на българския език

1. пооблякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооблякъл е производна форма на пооблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооблякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

пооблякъл е производна форма на пооблека (мин. деят. св. прич. м. р.).